Арт Салон

Галерия “Арт салон” Изложба на скулптора Христо Песев (1923-2000) и Петър Петров-Краклаков /1945-2016/

 

 

  • Предишна
  • 1 of 2
  • Следваща

Художникът Петър Петров-Краклака е ярък представител на онази интелектуална прослойка от автори, които не робуват на предварително наместване в огромната територия на изкуството, а са единствено подчинени на впечатляващите протуберанси на своята дарба. Тази склонност обаче се нуждае от големи познания и упорито професионално майсторство.

Петър Петров завършва Художествената академия с отличие в ателието по приложна графика на проф. Поплилов - най-свободната територия по онова време. И веднага се заема да изгражда своята индивидуалност все по-далеч от удобните ниши на еднообразната задоволеност, докато след години работа той се издига до категорията на творците с възможности и високи постижения едновременно в няколко видове и жанрове. Това, което е характерно и го отделя от други автори, е разбирането и още по-важно, демонстрирането във висша степен на владеене спецификата на това, с което се заема в различните етапи на творчеството си. Неговите рисунки не са подготовки за скулптурни или графични творби. Те са самостоятелни до степен на авторска уникалност. Графиките в техника литография и монотипия представят зрял художествен свят. В тяхната структура е важна именно графиката на първо място и чак след това зрителят се замисля за кода на визуалното послание.

Художникът работи в тревожния диапазон на свободния импресионистичен и експресионистичен щрих и петно, изразяващи високо концентрирано идейно послание. По особен начин наративните внушения са ни поднесени с нерв като от нагорещен реотан. Всеки сантиметър от творбата ни приковава, вика ни, зове ни за внимание, изисква от нас подготвеност като зрители. А в същото време естетическото внушение е ясно и недвусмислено поради умението на художника да спре дотам, докъдето структурата значи нещо, без да навлиза в излишна иносказателност. Тази високо естетическа структура по естествен начин като че ли се прелива в сериите пластики на автора. При пластиката скулптурните обеми биват подчинявани на характерните лични намеси и работите стават обекти на нов вид моделиране, съчетание на монолитна „разбридана" форма - очевидна аналогия за клетъчното движение, за импулса в живия организъм, за безкрайната вибрация на живота, където начало и край са само условности. Това особено „разтапяне" на формите, изчезването им като контури от бронз, тръгващи от едно място и понякога стигащи пак до него, раздвижват въображението, зрителят се чувства обхванат от динамиката на творбата и забравя, че стои пред обективна неподвижност.

Внушението за страст, за динамична първичност, превъплътена с изискана естетичност, е големият успех на автора. Неговите пластики са апотеоз на времето, в което са правени. Те ни внушават чувството за напредък чрез мощността на обемите си, внезапно застинали в резултат само на едно пипане на инструмента на художника.

Металът, камъкът, стъклото, патинирането, пристъргването, продупчването, блясъкът, всичко, което може да е полезно за изявата, е в арсенала на художника. Едновременната използваемост не е задължителна, но също и пределът не е определен. Неговите пластики имат различно отношение от различна гледна точка, като че ли към вътрешното движение е належащо и външно обхождане за по-обхватна наслада и задълбочено възприятие. Цялостното творчество на Петър Петров-Краклака е един силен, пределно организиран импулс в колосалния формален обхват от рисунка, графичен знак, графика и скулптура, което е по силите само на малцина. Краклака е един от тях.

Иван Газдов

2010

Христо Песев в ателието

"Талантът е даденост свише, но скулптурата е и тежък труд, всекидневно занимание, гонене на върховете, които са скрити навътре. В камъка, в дървото, в човека. Христо Песев работи с майсторска амбиция, независимо какво мачкат ръцете му, дали създава отделни фигури или композиции, дали творбите ще бъдат от дърво, теракот, бронз или камък. Песев е художник, който работи в дълбочината на историческото време - от хайдутството и Възраждането до годините на съзиданието.

Насока на развитието му дава специализираното училище по дърворезба в Трявна. Негови учители са Цаньо Ангелов, ръководител на отдел "Резба", Димитър Друмев, преподавател по стилознание и рисуване. Тригодишният срок на обучение завършва, но училището не дава диплом за средно образование, а неговата цел е Художествената академия. Затова отива на конкурсни приравнителни изпити в Русе. В училището по вътрешна архитектура, създадено от чеха Вонрач, може да осъществи намеренията си. Специалността му е резба. Увлича го обаче скулптурата. Първото произведение, което реализира, е Христос. Изпълнен е върху словенски дъб и е поставен на немското гробище в Русе. Младият Песев е повлиян най-силно от великия Иван Лазаров и неговата знаменита скулптура "Те победиха". В края на обучението си той спечелва конкурс за резбарска украса на новострояща се църква в Русе и изпълнява проекта си сам.

След 9 септември 1944 г. настъпват дълбоки социални промени, развива се бурно икономиката. Христо Песев ентусиазирано се включва в създадения в Шипка от учителя Андрей Пънчев оркестър от 20 цигулки, две флейти и ударни инструменти. На самия 9 септември е сред посрещачите на освободените политически затворници. Отива в гвардейската дружина като доброволец за фронта. Командването отделя няколко младежи и ги изпращат в Школата за запасни офицери. Сред тях е и Христо.

През 1946 г. Христо Песев се явява на конкурс и започва да учи в Художествената академия

Тук всичко го примамва и разпалва мечтата му да израсне като творец. Иван Ненов ги учи на рисуване с темпера, големият Любомир Далчев им преподава скулптура. През третата година ги разпределят по специалности. Вече попада при професор Иван Лазаров. След неговата смърт една година и половина е при Михаил Кац. Дипломната си работа защитава при Иван Фунев. Темата е "Опълченците на Шипка", композиция от две фигури - опълченец и руски воин. Това за шипченеца, чийто роден дом е на триста крачки от храм-паметника с позлатените кубета, е нов шанс да се изяви като завършен творец. Скулптурата му и днес е във Военноисторическия музей в София.

Когато завършва академията, Христо Песев няма време и възможност да се изживява като свободен артист, да бохемства и да се радва на безгрижен живот. Не само че няма доходи, но и възпитанието, и насоката на изграждането му като личност са други. Веднага започва работа като учител. Преподава декорация и скулптура, оформя млади бъдещи художници и труженици в художествените занаяти. Имам пряко впечатление от училището, където е преподавал Песев, защото тук завърши внукът ми. Когато отиде в Неапол да учи в тамошната художествена академия, един преподавател му казал: "Какво да ви учим, Жоржо, вие в България сте учили всичко и методично."

Сега творби на Песен са притежание на Националната художествена галерия и галериите в Пловдив и Пазарджик, Варна и Русе, Разград и Силистра, Казанлък и Шипка. Песев е представен в колективни изложби в Москва, Берлин, Варшава, Прага и Будапеща. Той е един от щедрите дарители. Това най-добре знаят галериите в Казанлък и Шипка. Художникът е подарил на Казанлък 111 скулптурни творби от камък и дърво..."

Националното духовно присъствие на скулптора Христо Песев (1923-2000).

Георги Георгиев, в."Дума", бр.77, 2014