ХУДОЖНИЦИ ВОДОЛЕИ В ЗАЛА "КРАКРА"

 

Водолеите  Костадин Костадинов, Валентин Топалов, Емил Младенов, Здравко Стойнев, Елена Темелкова, Бисера Вълева, Валтер Гогов, Данаил Атанасов, Красимир Андреев, Петър Лозанов и Изабел Топузова откриха на 9 февруари традиционна изложба в зала „Кракра”.

Всеки от пернишките художници водолеи е уникален, със силно изразена индивидуалност. Представителите на зодията са непредсказуеми, имат разум, талант и чувство за хумор в излишък. С една дума - зодия Водолей е зодия на гениите.

2017, по източния календар, е година на Червения Огнен Петел. Водолеите са любимци на съдбата и на Петела, а те ще направят всичко, за да се чувстват щастливи. Водолеите са интелигентни и чаровни, не се интересуват от мнението на околните. Те са най-добрите приятели, които човек може да има.

 

Директорът на Художествена галерия - Перник, Елена Темелкова е достоен представител на художниците водолеи в пернишката гилдия.

Тази година най-младият участник в изложбата е Изабел Топузова.

Водолеите бяха поздравени от Валентин Топалов - председател на Представителството на СБХ - Перник.

Снимките са на водолея Андон Тацев

 
"ВЕСЕЛИ ЗВЪНЧЕТА" В АРТ САЛОНА

Рисунката е на Свилен Свиленов - 13 г.

Прекрасна изложба подредиха в галерия "Арт салон" на 19 януари малките художници, които творят в Ателието към Художествената галерия Перник. Изложбата се нарича "Весели звънчета" и децата показват какви умения и знания са усвоили по време на заниманията си на тема "Сурвакари" и "За приятелството". Идеята на творческия процес е младите таланти да станат не само приятели по между си, но и истински приятели на изобразителното изкуство.

Ателието към Художествена галерия Перник същуствува от три години, включва 39 деца в шест групи. Негов ръководител е художничката Снежана Велинова. Децата рисуват с различни материали, получават шанса да експериментират и в бъдеще ще изградят свой собствен стил.

С тази изложба те дават заявка за последващи участия в конкурси за детска рисунка у нас и в чужбина.

 

 
„BLUES & PICTURE” ДАНАИЛ АТАНАСОВ

„BLUES & PICTURE” се нарича поредната живописна изложба на художника Данаил Атанасов, открита на 6 януари 2017 г. в ХГ"Кракра".

Въпреки минусовите температаури и дълбокия сняг много приятели и почитатели на неговото творчество бяха дошли да го поздравят за поредната изява. Изложбата бе открита от председателя на Представителството на СБХ Перник Валентин Топалов. Художникът бе поздравен от Славчо Чанев - главен експерт "Култура" в Община Перник.

Данаил АТАНАСОВ е роден в Перник и живее и твори в родния си град и в чужбина. Има около 50 самостоятелни изложби в страната и зад граница, като негови платна са излагани в Берлин, Париж, Атина, Варшава, Тузла, Грайсфалт, Вашингтон и др.

Творбите му са притежание на Националната художествена галерия, музея „Барсело” – Майорка, музея „Оу Атона” – Минеаполис и частни колекции. Отличава се с индивидуалния си почерк в участията си в различни по характер прояви, пленери и симпозиуми в Полша, Гърция и др.

Той е учил живопис в София и специализира в Краков и Гданск – Полша.

Данаил Атанасов е от този тип художници, които отстояват модернистичния си възглед върху живописта и последователно развиват личния си стил.

Рисува абстрактни композиции, представляващи цветни музикални метафори. В живописните му търсения с включени флорални и геометрични елементи. Неговите творби са хармонични и красиви, но най-вече притежават съзерцателност и изразяват възглед за самостойността на живописния образ. Дори във фигуративните си работи той отстоява позицията на абстрактното мислене, като тази скрита дуалистичност е изразена най-вече в композициите с музикална тема.

Светът на Данаил Атанасов е свят на почти религиозно преклонение пред смисъла на живописта.

Миналата година той получи Голямата награда на СБХ от Зоналната изложба "Струма" в Перник.

 
Методи Петков в „СЪДБОВЕН КРЪГ”

 

Живопис, рисунки и инсталации в една изложба

 

Настоящата изложба на Методи Петков, организирана в Галерия АРТ Салон, обединява в себе си живопис, графика, колажи, апликации и инсталации, които са изработени и вдъхновени от природни материали. Обкръжени сме от пера, вълна, текстил, камък, дърво или кожа. От всяко докосване на художника до тези късчета природа с четка, перо или пръсти, се ражда нов език или символ. Език и символ, които стават медиатори между земното и небесното, между вътрешното и външното, между тук и оттатък. Или казано по друг начин – намираме се сред изобилие от енергия, любов, мисловни и емоционални вибрации, които разказват за живота на духа.

Въпреки камерното звучене на изложбата, до голяма степен тя има своето и физическо, и астрално продължение. Физическото й продължение е в много частни колекции в страната и по света. А астралното – в непрекъснатото, почти мистично-религиозно търсене на хармонията, понякога с преклонение, понякога с намигване и закачлива усмивка.

Винаги асоциирам картините на Методи с нюансите на синьото и охрата. Охрата като звук от вътрешната човешка пустиня (или прерия, може би,) и синьото като идея за свобода и полет. Картини, като поетични миниатюри, като коани или материализиране на духовни послания, като стихове, уловени в полет и превърнати в изображение. С тях художникът не просто рисува, а изрича пейзажа, отключва интуицията и приближава мистичното значение на света към теб.

Изложбата провокира не само зрителни възприятия. В картините може да заровиш пръсти, да усетиш собствените си стъпки по пясъка, по червената глина и суха трева, да чуеш звука на индианска флейта или да се почувстваш част от ритуал, в който има мирис на слънце, водна пара, плясък на криле, вой на вълк или зов на елен. Сякаш виждаш тотема на душата си върху дървесна кора или еленова кожа и се потапяш в палитрата от митове, легенди и приказки, ритуални химни и преклонение пред простотата и съвършенството. Затваряш кръга и потъваш в хармонията на целостта.

Методи е толкова вътре в индианската стилистика, че с всяко свое произведение превежда видимото на езика на духа. Обикновените предмети придобиват необикновени значения. Стават талисмани за добро, обгорени от вътрешен огън.

Ключът, перото, животинският череп, птиците, елените, конете, луната, вратите, които водят наникъде или навътре; конецът, вграден в пейзажа като контур, като стрела, като път или душа, като посока или струна.

Интересен и съзвучен с идеята за кръга символ е този на змията. Тя означава от една страна смъртта и подземното царство, а от друга мъдростта и живота. Змията, която в същото време показва, че ти си център на живота си. Център в центъра на кръга. Кръгът – не само като хармония, но и като начало, захапало опашката на друго начало, като продължение на края, като безкрайност.

Пространството разговаря самό със себе си. Веднъж в синьо, друг път в червеникаво-кафяв нюанс - вътрешните ни цветове и геометрии, емоционалните ни и мисловни скали, кактусите, вълците и орлите – силата и мъдростта на Онзи, който гледа отвътре.

Говорене, а може би мълчание чрез символи е творчеството на Методи Петков. Но то е и грижа за душата.

Методи едновременно е изтанцувал и изпял този подвижен дух от дълбините, завъртайки се в съдбовен кръг, не само както правят индианците, но и както танцуват дервишите в танца сема, както поклонниците на Дънов образуват кръг в Паневритмията. Защото кръгът е човешка съдба. Само пътищата, през които ще стигне душата до идеята за неговото предназначение, носят различна стилистика.

Методи Петков сякаш казва с картините си : - Ела,ела! Сега ще ти покажа една приказка! Също като говорещите камъни от приказките на индианците, съберете цялото село, защото тази приказка ще се предава от уста на уста, от ухо на ухо… В нея се раждаш от орлов нокът или от кактус. Растеш и запълваш живота си с липси, копнеж, отчаяния и надежди, с крехки радости и подземни ветрове. Но духът бди над рамото ти като крило на птица, като око на вълк, като грива на кон, развята от прериен вятър. Той отваря очите ти за да видиш, че камъкът е твой приятел, че земята и небето са твои телесни измерения, че сърцето ти е чан, на който свири любовта и ти казва: - Ела при мен, стани камък, заоблен от речните води, стани кръг от светлините и сенките си! Дай им да изпушат заедно лулата на мира, за да ги смириш и приласкаеш! Защото отвътре иде тази светлина, „и вятърът ме носи през небето”*, а животът в душата ми звъни. Смисълът намира себе си и се оглежда в мен. И зазорявам в слънцето. Хванете ръцете си, приятели мои! Защото няма кръг без свое отражение! И всеки от нас е роден като лъч от слънцето. И бъдете, бъдете в светлината, която носите, защото тя иде от вас!

 

РОСИЦА АНГЕЛОВА

--------------------------------------------------------

*Цитат от „Сънна песен за гръмотевиците” /Чипеуа; прев. Кр. Дянков/

 

 
МЕТОДИ ПЕТКОВ В АРТСАЛОНА

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 3 от 12